Признавам си, че доста дълго време бях далеч от българския футбол. Около 3, та дори и 4 сезона у нас за мен преминаха само под знака на изявите на родните отбори в европейските клубни турнири, както и в следене на по-любопитните, поне на хартия, мачове. Имаше и случаи, в които си пусках срещите от родния елит, за да видя какви ги вършат отборите, залагащи на повече българи. Но най-често оставах разочарован.
Откакто станах част от екипа на „Букмейкър рейтинги“ и по-специално проекта „Дигитален спорт“, трябва да кажа, че ми се вижда, че има светлина в края на тунела. Само че тази светлина не я преследваме. А стоим, тъпчем на едно място в мрака. А който тъпче на едно място, започва да затъва.
Донякъде това се случи и с българските тимове, които играха в Европа това лято. За щастие, поне един продължава и ще го гледаме цялата есен, че дори и през месец януари, когато друг футбол у нас няма да има. Лудогорец отново остана далеч от Шампионската лига, Черно море си отпадна безславно, а Левски и Арда помечтаха, но просто нивото е такова, че нямаше как да направят още една крачка в правилната посока.
АРДА
Искам обаче да започна с изявите на голямата изненада за България в Европа. Арда Кърджали наистина надхвърли очакванията и то не веднъж. Тимът, воден от Александър Тунчев, държеше съдбата си в свои ръце преди първенството да се раздели на три. Битките с най-силните отбори изпратиха родопчани на плейоф срещу „супер отбора“ на Александър Томаш ЦСКА. И Арда изненада специалистите, побеждавайки „червените“. Само че аз не съм специалист и за мен изобщо не беше сензация, че този отбор изнесе истинска тактическа лекция на играчите на Томаш. Така Кърджали отново се докосна до европейския футбол. И то за сметката на един богат клуб, пълен с класни играчи и воден от добър наставник.
Въпросът беше колко ще изкара Арда в Европа. С оглед още на първия опонент ХИК Хелзинки, шансовете не бяха големи. Най-титулуваният тим от Финландия, с дългогодишен опит в евротурнирите, с млад, но упорит наставник, се изправи срещу българския тим още във втория квалификационен кръг на Лигата на конференциите. И след 0:0 на „Арена Арда“, надеждите започнаха да се изпаряват. Само че в реванша беше показан дух, какъвто отдавна не съм виждал от български отбор. Въпреки че бившия футболист от Висшата лига и голмайстор на Чемпиъншим Теему Пуки вкара за пълен обрат в полза на финландците, Арда се добра до равенството, а вездесъщия Анатолий Господинов отново беше господар при дузпите. Казвам отново, защото го стори и срещу ЦСКА.
Следващият съперник вече изглеждаше преодолим. Нищо че Арда все още нямаше победа в редовните 90 минути в Европа. За разлика от националния отбор на България, кърджалийци показаха, че могат да печелят в Литва и удариха Кауно Жалгирис с 1:0. Направиха го още по-категорично и в реванша – 2:0 у дома с особено красиви голове на Димитър Велковски и Светослав Ковачев.
До тук споменахме три имена на български футболисти. А само един от тях е извикан в националния отбор на „лъвовете“ за първите двубои от очертаващите се като злополучни квалификации за световното догодина. И то още преди да са започнали. Но това е една друга тема. Нека се конценрираме върху това, което се случи с Арда.
Третият опонент също не изглеждаше страшен. Някакъв отбор от полски град, в който спорт номер едно е спийдуея. Да, и аз нямаше да знам какво е това, ако не го бях коментирал. Готин спорт е, има я тръпката от високите скорости, шума на моторите и мириса на бензин, ама е далеч от футбола, даже няма нищо общо. Само че този отбор, Ракув Ченстохова, е пример, който родните тимове могат да следват. Ракув вече е ставал шампион, печелил е две купи на страната си, но искаше да достигне и до същинската фаза на Лигата на конференциите. И имаше повече сили да го стори от Арда. Тук класата не беше по-различна. По-различна беше работата. И не казвам, че кърджалийци не работят правилно. Напротив, те не случайно бяха в топ четири миналия сезон, но просто не надградиха. Просто не се отличиха от статуквото у нас. Поне не и в тази посока.
Клубът продаде трима основни футболисти, а четвърти напусна, за да играе в друг тим у нас. Заместници бяха взети, но един от тях не се представи толкова силно и изхвърли голямата мечта в кошчето с два необмислени жълти картона в реванша с Ракув. Първият дори беше малко пресилен, ама да не започваме да плюем по съдиите още сега. Разбира се, че става дума за Георги Николов, който е изключително далеч от това, което показваше Чинонсо Офор с екипа на родопчани. А и все още няма гол. Но вината не трябва да пада само върху един. Всъщност при Арда вина няма! Отборът направи себе си голям и зарадва хиляди, които искат родния футбол да просперира.
Единственото разочарование може би е, че „Арена Арда“ така и не се напълни за нито един от трите мача. Друогото е мое лично, защото следя този отбор заради Тунчев и знам какво може той, какво могат Анатолий Господинов, Димитър Велковски, Лъчезар Котев, Светослав Ковачев, Бирсент Карагарен и другите момчета, които се раздадоха максимално.
ЛЕВСКИ
И ако говорим за раздаване от Арда, то какво да кажем за ситуацията в Левски. При нея няма да съм толкова изчерпателен, защото съм гледал, по обясними причини, по-малко от „сините“ в Европа. Но шапки долу! Треньор, ръководството, играчи и фенове бяха едно, за да може Левски до последно да си вярва. Стадионът – пълен, футболистите – тактически грамотни, наставникът – наясно с възможностите на отбора си, ръководството – наслаждаващо се заедно с всички.
Левски можеше и да отпадне рано, рано, но спечели с дузпи срещу равностоен отбор като Апоел Беер Шева. Направи го още по-сладко, показвайки дух, показвайки класа, печелейки при изпълненията от 11-те метра благодарение и на своя вратар Светослав Вуцов. И не искам да кажа, че без Хулио Веласкес отново щяхме да говорим за столичани като за „евроидиот“, ама го казвам. Като човек, който дълги години се занимава с испански футбол, макар и отстрани, знам какво се практикува от треньорите в тази страна. Веласкес го прехвърли на „Герена“ и това най-после даде резултат. Да, той беше 0:0 и в двата мача със Спортинг Брага, но нима един по-адекватен съдия нямаше да даде дузпа, Левски да поведе и току-виж да хвърли бомбата.
Само че и там силите не стигнаха. Балонът, надут от прекомерното желание и тактическите прийоми на господин Веласкес, се спука срещу спокойните нидерландци от АЗ Алкмаар. Но поне нямаше издънки, каквито преди сме виждали. Левски си игра силно, прегази тези, които можеше, изигра осем мача и вдигна високо летвата за отборите, които искат да приближат Лудогорец, а и „сините“, които вече изглеждат единственият способен да свали „орлите“ от върха отбор у нас.
Подобно на Арда и в този тим видяхме български футболисти, които загатват за тази светлина, за която написах в началото. Борислав Рупанов трябва да получава още шансове, защото виждаме как може да ги използва. Марин Петков е най-добрият млад българин у нас в момента и то с разлика. В Радослав Кирилов има още много футбол, а Кристиян Димитров си е просто класа. А за Вуцов баща му казва достатъчно. Може пък да излезе прав.
ЧЕРНО МОРЕ
Черно море е доказателството за това, че не сме мръднали и сантиметър в някои отношения. Още при изтеглянето на жребия за Лигата на конференциите „моряците“ бяха корабокруширали в главите си. И турският Башакшехир ги превзе на абордаж. Това беше трето поредно отпадане за тях в евротурнирите още от първия опонент. А турците дори не са толкова страшни. Те бяха елиминирани в плейофите от румънския Университатя Крайова.
Третият в България изобщо нямаше сили да се пребори с петия в Турция, а третият в Румъния го повали. Какво повече да говорим? Тук дори нямаше опит за скок. Просто това е нивото, което отказваме да повишим!
ЛУДОГОРЕЦ
И нарочно оставих шампионите за края, защото те ще ни предложат още осем битки в Лига Европа. Разградчани все пак могат да вдигнат коефициента на родните отбори, все пак могат да замажат грешките, но дали ще го сторят?
Лудогорец се измъчи с Динамо Минск, Риека и Шкендия, за да достигне до същинската фаза на втория по сила турнир. „Орлите“ нито веднъж не решиха битка в своя полза в редовното време. И срещу трите тима играха продължения. И ако някой счита за геройство, че поне са изхвърлили хърватския шампион Риека, то вижте какво им причини ПАОК снощи. Този отбор няма нищо общо със състава, вдигнал титлата в Хърватия. Още повече, в Разград гостите играха 14 минути с човек по-малко и целите продължения с 9 души. Динамо Минск и Шкендия пък изобщо не трябваше да затрудняват тим с амбициите на Лудогорец и треньор като Руи Мота.
Само че и при „орлите“ няма никакво надграждане. Едни си тръгват, други пристигат. Напуска най-качественият нападател и после не можеш да го замениш с нещо добро. Тръгва си някой халф и ти нямаш алтернатива, или не искаш да я видиш. Но проектът си върви. Никой не може да го спре за титлата у нас и това подлъгва.
Лудогорец също става жертва на статуквото в родния футбол. Също не иска да направи онази крачка, за която написах, че е проблем и при Арда. Също не иска да надгражда, а просто да бъде на едно, вече познато ниво, комфортно и успокояващо, че ще има европейски мачове и през януари. Вече изминаха 9 години от последното участие на отбора в груповата фаза на УЕФА Шампионска лига. Измина и много време, откакто този тим направи запомнящ се сблъсък в Европа, в който взе нещо.
И през есента няма да е по-различно. Нима очакваме Лудогорец да е по-напред от 33-ото място от миналата кампания в Лига Европа? Аз лично не очаквам. Домакинствата на Бетис и Селта Виго пряко ме вълнуват, но не мисля, че в тях тимът може да спечели дори точка. Срещу ПАОК и Ница нещата не стоят особено по-различно. А гостуванията на Глазгоу Рейджърс, Йънг Бойс и Малмьо могат да докажат разликата в желанието за развитие.
Май пропускам нещо… А да, Ференцварош. Е, унгарците показаха какво могат и предоляха с лекота разградчани след 0:0 на „Лудогорец Арена“ и 3:0 на бижуто, което ще приеме и финала в Шампионската лига. Тимът на Руи Мота пак ще гостува там и ще видим дали резултатът ще е по-различен. Съмняваме се!
Изключвайки Левски и Арда, не видяхме нищо различно, нищо необичайно, нищо приятно изненадващо. Тези два отбора показаха, че светлинката мъждука, ама хайде някой да започне да я преследва вече! Писна ми само да я гледаме от разстояние, докато затъваме с далеч по-скоростни темпове!
